Заглавие: The Last Song / Последната песен Чет Май 13, 2010 4:35 pm
Родителите на седемнадесетгодишната Вероника „Рони” Милър се развеждат, като бащата Стив (Грег Киниър) напуска Ню Йорк и се мести в Джорджия.
Това не се отразява добре на Рони и дори три години по-късно, тя все още е ужасно сърдита на родителите си, особено на баща си. Майката (Кели Престън) решава, че ще бъде най-добре за всички, ако Вероника посети баща си за лятото.
Една незабравима история за любовта във всичките й форми, написана (и базирана на едноименната му книга) от автора на „Тетрадката” – Никълъс Спаркс.
Интересно ИСТОРИЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО, ПРИЯТЕЛСТВОТО, ТАЙНИТЕ И СПАСЕНИЕТО Авторът на бестселъри Никълъс Спаркс се изстрелва във висините с последния си проект
Писателят Никълъс Спаркс става литературна легенда през 1996 г., когато романът му „Тетрадката” светкавично се прочува и се превръща в издателски феномен. Вдъхновяващите истории на Спаркс за необикновения живот на обикновените хора печелят читатели по цял свят, и най-новият му роман „Последната песен” не прави изключение – той дебютира под номер едно в списъците с най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс” и “Ю Ес Ей Тудей”. Задълбочените, понякога забавни и винаги въздействащи книги на Спаркс са в основата на мощна филмова индустрия. Горчиво-сладките му истории вдъхновяват както хитови продукции, така и оценени от критиците филми, сред които са „Писмо в бутилка” с Кевин Костнър и Робин Райт Пен, „Незабравимата” с Манди Мур, „Тетрадката” с Райън Гослинг и Рейчъл Макадъмс, „Нощи в Роданте” с Ричърд Гиър и Даян Лейн и наскоро „С дъх на канела” с Аманда Сийфрид и Чанинг Тейтъм. През 2011 г. се очаква филмова адаптация на романа му „Късметлията”.
С излизането си на големия екран „Последната песен” бележи началото на нова глава в кариерата на Спаркс. Това е петнайсетата му издадена книга, както и първият му сценарий.
В основата си „Последната песен” е трогателното пътешествие на баща и дъщеря, които са загубили връзка един с друг и сега се борят да намерят обратния път. Освен това, филмът навлиза в неизследваната територия на младежката любов, когато затворената в себе си Рони започва да се отпуска с момче, което среща по време на лятната ваканция.
По думите на Грег Киниър, който играе Стив Милър - бащата на Рони, Спаркс се хвърля смело в радостите и предизвикателствата, които съпътстват семейните отношения. „Прочетох сценария и бях наистина трогнат”, споделя той. „Никълъс Спаркс притежава невероятна чувствителност по отношение на семейството. Написал е увлекателна история за двама души, които отначало ти се струва, че не биха могли да се сближат. Накрая далеч не всички неравности са изгладени – точно като в реалния живот.” Както и предишните му творби, „Последната песен” е любовна история, казва Спаркс, „но не е булеварден роман”, предупреждава той. „Това не е фантасмагория за романтици. А история за истинска любов на няколко равнища – любовта между родител и дете, младежката любов, разцъфнала за първи път, обичта и загрижеността между зрели хора.”
За режисьорката Джули Ан Робинсън, спечелила три номинации за БАФТА и „Златен глобус” за работата си в британската телевизия, простичката история на филма отразява авторовото задълбочено познаване на човешките емоции. „Напомня ми за класики като „Великолепие в тревата”, казва Робинсън. „Последната песен” е филм за прошката и изкуплението, за хора, някога разделени, които пак се събират, и за любовта. Това е филм за крехкостта на човешките отношения и за това как, веднъж прекъснати, тези крехки връзки могат да се споят отново.”
Оптимистичната нагласа на филма отразява личната житейска философия на автора. “В „Последната песен” има много мотиви”, казва Спаркс. „Има вяра, прошка, семейство – и ако ги представиш както трябва, тези мотиви трогват зрителите, защото отразяват собствения им живот.” Спаркс обяснява зараждането на „Последната песен” с разговор, който водил с продуцентката Дженифър Гибгот. Тя търсела проект, който да позволи на младата звезда Майли Сайръс да покаже драматичните си заложби. „Точно бях завършил „Късметлията”, спомня си той. „И трябваше да взема решение с какво да се захвана. Опитвам се да пиша за герои на различна възраст и поставени пред различни дилеми, за да е свежо и интересно както за мен, така и за читателите. Наскоро бях написал два романа с герои между двайсет и петдесет години, затова ми се щеше да пиша за тийнейджър, което не съм правил след „Незабравимата”. Докато той формулира следващата си крачка, се обажда Гигбът. „Попита ме дали ми се намира нещо, което би се харесало на Майли Сайръс”, разказва Спаркс. „Е, не ми се намираше. Не съм чак толкова продуктивен. Но тя ми каза, че Майли се влюбила в „Незабравимата”, така че се замислих сериозно и за пет-шест седмици създадох сюжета.”
Спаркс представя на продуцентите забавен, но и дълбоко емоционален разказ за баща и дъщеря. „Писах и сценария, и романа с идеята да е подходящ за Майли”, обяснява той. „Но аз винаги пиша с цел да се получи хубава история, и нещата трябваше да се балансират. Завършеният продукт определено не е копие на „Хана Монтана”. А многопластов филм с талантливи актьори, който ще се хареса на зрители от всички възрасти. Рони наистина е завладяващ женски образ и преживява неща, с които се сблъскват много тийнейджъри.” „Наистина й се налага да порасне и да узрее с напредването на филма.” Сайръс е във възторг, че първата й драматична роля ще е във филм със сюжет по Никълъс Спаркс. Тя признава, че „Незабравимата” и „Тетрадката” са повлияли значително на живота й. „Творбите му са пълни с чудесни, оптимистични послания”, отбелязва младата актриса. „За мен най-хубавото е, че децата го обожават, но е и достатъчно зрял, за да се хареса на възрастните. Необичайно е да се постигне такъв баланс.” Спаркс си партнира с дългогодишния си приятел Джеф Ван Уай при писането на сценария. „Познаваме се от колежа – повече от двайсет и пет години”, разказва Спаркс. „Джеф постигна големи успехи в света на бизнеса, но винаги си е мечтал да напише сценарий. Когато Дженифър ме попита дали бих се захванал със сценарий, си помислих, че с Джеф може да го направим заедно. Въпреки че той живее в североизточната част на страната, а аз – на юг, имахме телефони, също и имейли, и водехме безкрайни разговори всяка вечер.” Според Кели Престън, която играе ролята на Ким - майката на Рони, резултатът е „едновременно сърцераздирателен и жизнеутвърждаващ”. „Творбите на Ник са толкова задълбочени”, продължава актрисата. „Той пише за прости неща, които се случват в реалния живот, за това как да откриеш красотата в дребните моменти. Никълъс има прекрасен поглед към човешкия характер, който му позволява да влезе в главата на едно седемнайсетгодишно момиче със същата лекота, с която пише за възрастни.”
БЕБЕТА КОСТЕНУРКИ Младият актьор Боби Колман наглежда няколко мънички бебета костенурки по време на снимките на сцена от новия филм „Последната песен” по романа на Никълъс Спаркс. Във филма героинята на Майли Сайръс, Рони, открива гнездо на костенурка и се заема да предпази яйцата от миещи мечки и други натрапници.
Ключовата сцена, в която току-що излюпените морски костенурки си проправят път към океана, първоначално е щяла да бъде пресъздадена с помощта на компютърна анимация, но в последната минута продуцентите решават да използват живи костенурки.
Двайсет и четирите новоизлюпени, направили филмовия си дебют в „Последната песен”, пристигат на снимачната площадка благодарение на отдела на Министерството на природните богатства в Джорджия и от там поемат към океана. Петсантиметровите бебета накрая ще достигнат метър дължина и тегло до 140 килограма.
ЗА ДА ЗАПЕЕ „ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН” Майли Сайръс изпълнява първата си драматична роля, а Грег Киниър майсторски си проправя път през емоционалните върхове и спадове на деликатния сценарий на Никълъс Спаркс – предизвикателство дори за най-опитните актьори от екипа. „Сюжетът е прост, но актьорите трябва да изминат дълги емоционални пътувания”, казва Робинсън. „Ник Спаркс задълбочено разкрива човешките емоции. Той им дава задачата да преминат през целия спектър от емоционални изживявания на екрана.” Робинсън не е запозната с предишните изпълнения на главната си актриса, когато се съгласява да режисира „Последната песен”, но вроденият талант и чарът на Сайръс бързо я спечелват. „Тя има излъчването на звезда”, казва режисьорката. „Просто грее, и когато се появи на снимачната площадка, всички го усещат. Понякога не мога да повярвам, че е само на 16 г. Има невероятни заложби.”
Ентусиазмът и отдадеността на Сайръс впечатляват целия екип. „Майли е прекрасна”, казва продуцентката Дженифър Гибгот. „Такава невероятна професионалистка е, че забравяш колко е млада. Притежава необикновена самоотверженост, енергия и доброта. Винаги поддържаше лека атмосфера на снимачната площадка, но същевременно се стараеше да се усети присъствието й като актриса. При положение, че се занимава с толкова много неща, включително предстоящото й турне, музиката и телевизионното й шоу, усърдието й в работата по този филм беше наистина впечатляващо.”
Младата актриса е благодарна, че получава толкова много подкрепа от Робинсън по време на такива трудни снимки. „Ако не се сработиш истински с режисьора, според мен това си личи на екрана”, казва Сайръс. „Джули Ан беше толкова забавна. Тя даде всичко от себе си, за да се сработим добре. За мен беше много важно, че имаше доверие в мен.” Сайръс споделя, че затрудненията на героинята й във филма й се струват много истински. „Когато родителите й се разделят, тя взема някои погрешни решения. Но после преоткрива пътя към щастието си чрез вярата, любовта и приятелството. Това са най-важните съставки на щастието, а понякога в живота ние пренебрегваме именно тези неща.”
„Обичам да пея и да забавлявам хората”, добавя младата звезда. „Много ме натъжава дори мисълта, че не бих могла да го правя. Затова е тъжно, че човек с таланта на Рони нарочно се откъсва от него. Да живея без музика, би било като да живея без въздух, и Рони се чувства по същия начин. Тя се отказва, за да накаже баща си, но всъщност излъгва единствено себе си.”
Ролята изисква от Сайръс да се научи да свири на пиано, което по думите й става доста бързо. „Може би ми беше лесно, защото умея да свиря на китара”, обяснява Сайръс, която възнамерява да продължи с уроците по пиано. „Научих се не само как да изсвиря дадена песен, но и как да го направя като класически музикант – как да седя, къде да гледам, докато свиря, как да се държа, как да си движа пръстите. Изисква се много повече дисциплина, отколкото при обикновеното свирене.
Научаването на нови неща е част от работата ми, която страшно много ми допада. Толкова много хора си мечтаят да научат нещо подобно, а за мен това преживяване идва като част от правенето на филма.” Актрисата се надява, че това ще е първата от редица роли, които ще й позволят да се развие и да израсне. „Според мен е много важно да търсиш роли, които представляват предизвикателство”, казва Сайръс. „Тази се появи в много напрегнат момент. Предстоеше ми турне, работех по шоуто... Мислех си, че ще е невъзможно да намеря време и за нея, но всичко си дойде на мястото. Получи се идеално, защото този филм е точно за това – как нещата си идват на местата въпреки всичко.”
По време на снимките много от членовете на екипа стават близки приятели. Сайръс и Грег Киниър, който играе баща й, моментално се сближават. „Грег много прилича на баща ми в реалния живот”, разказва Сайръс. „Много е улегнал, но е страшно забавен и всички просто се влюбват в него. Той ми беше като баща, докато бяхме в Савана, защото баща ми не беше в Джорджия с мен. Често сядахме на верандата и си говорехме за онова, което става. Разбирахме се прекрасно и мисля, че това ще си проличи и на екрана.” Киниър е впечатлен от работата на младата си партньорка във филма. „Тази роля изисква много от Майли”, казва той. „Изпълнена е със сложни емоции. Тя се справи страхотно. Майли е страшно сърдечна и е истинска професионалистка. Възхищавам й се за това. Приема работата на сериозно, но в същото време зарежда обстановката с много настроение и енергия. Тя е едно много впечатляващо шестнайсетгодишно момиче.”
Актьорът, номиниран за „Оскар” за най-добра поддържаща роля за „Колкото толкова”, играе Стив Милър - концертен пианист, който напуска семейството си, за да се съсредоточи върху кариерата, която обаче не се развива по план. Сега Стив се опитва отново да се сближи с двете си деца, преди да е станало твърде късно. „Стив иска пак да се събере с децата си и да ги опознае отново”, казва Киниър. „В началото на този филм има много неизвестни, които се изясняват с напредването на лятото.” Чувството за хумор на актьора играе ключова роля за реалистичното изграждане на образа, казват продуцентите. „Изпълнението на Грег в „Мис Слънчице” е едно от любимите ми”, споделя Гибгот. „Той придава хумористична отсянка на един толкова нервен герой с изключителна грация и лекота. Стив донякъде е измъчен баща, а Рони никак не улеснява нещата. Но Грег е способен да придаде малко вятърничавост и на най-сериозния герой.”
Отдадеността, с която той се заема с ролята на Стив, покорява Робинсън. „Грег е така загрижен за детайлите”, казва тя. „Работила съм с много велики актьори и Грег определено е един от тях. Той се интересуваше толкова дълбоко от всеки аспект на героя си, че ми се е обаждал и през почивните дни, за да обсъдим някоя сцена. Той беше Стив постоянно, всеки ден.”
Разклатените отношения в семейство Милър докосват нещо в Киниър. „Трогна ме колко е трудно да се създадат трайни връзки в семейство, сред чиито членове сякаш зее бездна”, разказва Киниър. „Родителите са се разделили поради причини, в които не се задълбочаваме, но изглежда никой няма вина. Но, както винаги, децата са поели удара и в случая голямата дъщеря Рони е на много раним етап, когато вижда изход само в гнева и враждебността. Тя е дяволски ядосана и няма намерение да се примирява повече. Моят герой се опитва да поправи това и да възроди усещането за семейство.”
Но Стив има тайна, която крие от семейството си. „Той се опитва да ги защити, но докато не сподели с тях, семейството не може да продължи напред”, обяснява Киниър. „Мисля, че Никълъс Спаркс чудесно поднася тайните. Тази играе много важна роля.” Сам баща на три дъщери, Киниър е напълно наясно с предизвикателствата, които поднася това. „Отношенията на Стив с дъщеря му са, меко казано, обтегнати, но той се старае. Плува срещу течението, защото тя е изпълнена с хапливост и горчивина и е много предубедена към баща си. Част от представата й за него не отговаря напълно на истината, и това ще стане ясно.” Освен това, Стив се измъчва от убеждението, че е виновен за разрушаването на местна църква. За да изкупи вината си, той се опитва да изработи наново прозореца с витраж на сградата. Киниър се среща с местни занаятчии, за да изучи тънкостите при изработката на витражи. „Удивително е да научиш повече за това”, разказва Киниър. „Сетиш ли се за витраж и се чудиш, как ли го правят? Прилича на някаква шантава наука, която човек никога не би могъл да усвои. Но в нея има невероятна простота. Трябва да знаеш какво точно правиш и са нужни години усилия, за да овладееш техниката, но в крайна сметка останах с впечатлението, че подвигът е постижим.” Подготовката на Киниър за ролята включва и уроци по пиано. „Бих казал, че и преди можех да се преструвам, че свиря”, обяснява той. „Но когато се обучаваш за концертен пианист, фалшивите умения са първото, с което трябва да се сбогуваш. Трябваше да започна от самото начало и да работя с инструктор. Мисля, че вече съм официално пристрастен към клавишите.”
Новопридобитите му музикални умения му позволяват да забавлява екипа по време на снимките с кавъри на класически песни за път. „Така мотивирах екипа”, казва той. „Трябваше само да ги заплаша, че ще свиря, и веднага се захващаха за работа.” Също като Сайръс, Лиъм Хемсуърт навлиза в нов етап от кариерата си с „Последната песен”. Изгряваща звезда в родната си Австралия, Хемсуърт започва отначало в Лос Анджелис. Роля като тази на Уил Блейкли още при първото му голямо участие в американски филм е голям скок за младия актьор. „Лиъм има фантастично излъчване на екрана и неизчерпаема енергия”, казва режисьорката Ан Робинсън. „Напомня ми за онези звезди от старите ленти, като Гари Купър. Лаконичен е по природа и е много спокоен зад камерата, но в погледа му се чете много.” Като повечето герои на Спаркс, Уил има свои собствени тайни, които му тежат. „На повърхността той е чаровен и привлекателен”, обяснява Хемсуърт, „Но тайните му пречат. Преструва се на жизнерадостен и популярен, но всъщност изобщо не е щастлив.”
„Когато се запознава с Рони, той открива някой не по-малко объркан, изгубил нещо важно. С напредването на лятото, те си помагат един на друг да израснат като личности. Не му е лесно с нея, но в края на краищата си заслужава.”
Заради ролята си в „Последната песен” Хемсуърт трябва бързо да усвои няколко нови умения. Първо, младият актьор трябва да се сдобие със сертификат за водолаз преди началото на снимките. При положение, че е израснал със сърфа и гмуркането в Австралия, Хемсуърт определено не се бои от водата. Но суровата тренировъчна програма се оказва по-тежка, отколкото е очаквал. „Имах три дни, за да се обуча за водолаз, и прекарах и трите в шестметров резервоар в Северна Каролина – бях вътре на практика по цял ден. В същото време два-три часа всеки ден отиваха в класната стая, за да науча всички правила. Беше доста по-тежко, отколкото си мислех. Звучи лесно – просто си слагаш маската и се гмуркаш под вода. Но всъщност е много по-сложно.” Освен това Хемсуърт, който никога не е играл волейбол, трябва да стане достатъчно добър, за да изиграе убедително волейболист с надежди за стипендия в колеж. „На прослушването ме питаха дали играя волейбол и аз отговорих „Не, но ще се науча.” Треньорът ми беше страхотен играч; мисля, че беше играл на Олимпийските игри. Играехме два пъти седмично, по два часа, и това бяха най-дългите два часа в живота ми. С Халок [Бийлс] не разменяхме и дума през тези два часа, с изключение на „Да”, „Добре”, „А така”, и треньорът все повтаряше колко сме зле. Беше мъчително!”
Кели Престън, която играе Ким - майката на Рони и Джона, е почитателка на Никълъс Спаркс, привлечена от вдъхновяващите истории на писателя. „Такава прекрасна любовна история”, казва тя, „и толкова добре написана. Обожавам Никълъс Спаркс като писател. Книгите и филмите му са много истинни. Смятам, че трябва да е водил много разнообразен живот, защото е така добре запознат с това как хората се отнасят един към друг и как разрешават проблемите си.”
„Надявам се този филм да донесе на хората няколко щастливи мига – и може би някоя и друга сълза. Творбите на Ник са толкова задълбочени”, продължава Престън. „Той пише за прости неща, които се случват в реалния живот, за това как да откриеш красотата в дребните моменти. Никълъс има прекрасен поглед към човешкия характер, който му позволява да влезе в главата на едно седемнайсетгодишно момиче със същата лекота, с която пише за възрастни.” Престън допълва, че е имала лична причина да приеме ролята. „Майли ме помоли да играя майка й – как можех да откажа? Познавам Майли от няколко години и я обожавам. Тя е умна, забавна, страшно талантлива, и е също толкова добра актриса, колкото и изпълнителка и певица. Невероятно задълбочена е. За мен е чест да играя майка й.” Престън изрича не по-малко похвали за останалите членове на екранното си семейство – Грег Киниър и Боби Колман. „Грег играе без усилие”, отбелязва тя. „Чувствахме се много добре заедно. Лесно е да изиграеш сцена с него, защото е наистина чудесен актьор. А Боби Колман е същински фишек. Кипи от енергия. Участвах в една много мила сцена, в която се сбогува с баща си, просто е сърцераздирателно. Малък е още, но си го бива!”
Дванайсетгодишният Колман играе Джона - брата на Рони. „На прослушване се явиха стотици деца, преди да попаднем на Боби”, разказва Робинсън. „Все повтарях „Не искам холивудско хлапе.” Исках някой шантав и чаровен, но не по общоприетия начин. Зрителите трябва да ги е грижа за Джона, точно както Рони я е грижа. Боби е прекрасно момче и удивителен човек и това си личи на екрана. Той беше единственият от кандидатите, който ни разсмя и в същото време ни разби сърцата. Това трябва да умее всеки актьор.” Младокът обсъжда ролята си със самоувереността на много по-възрастен актьор. „В този филм най-много ми допадна това, че Никълъс Спаркс говори за нуждата от вяра, любов и семейство”, казва той. „В началото на филма, точно това е проблемът в нашето семейство. Нямаме достатъчно вяра един в друг, за да повярваме, че не се опитваме да се нараним взаимно. Между нас няма любов и не се смятаме за приятели.” „Джона е щастливо, въодушевено хлапе, което се наслаждава на живота”, добавя той. „Обича да говори с баща си и да споделя с него мислите си, както и да играе и да пуска хвърчила.” За Колман едно от най-големите преимущества на киното е, че научаваш, както той се изразява, „страхотни нови неща”. Тъй като Джона помага на баща си за витража, Колман също е обучаван в занаята. „Все си мислех, че стъклото се споява в някаква огромна фурна или с горелка”, казва той. „Но всъщност се започва с лист хартия. Рисуваш онова, което искаш да направиш. После вземаш нужното стъкло и го налагаш отгоре като прозрачна хартия. Рязваш го с едно острие, което оставя една драскотина. После го тупваш и то изведнъж се разполовява. Събираш парчетата стъкло като парченца от пъзел и изливаш оловни ленти около тях, за да прилегнат едно към друго. После спояваш краищата на оловните ленти, и готово. Имаш си витраж!” Като най-млади членове на екипа, Колман и Сайръс безкрайно се забавляват заедно извън сцената. „Обикновено аз съм най-малката на снимачната площадка”, разказва Сайръс. „Беше хубаво поне веднъж да съм кака.” Колман вярва, че веселите моменти, прекарани заедно, са ги сближили повече по време на изпълнението им. „Определено се почувствахме като брат и сестра, защото си погаждахме номера, а точно това правят братята и сестрите.” „Цялото изживяване беше невероятно”, обобщава Колман. „Влюбих се в Савана. Не е като в Калифорния, където цветето – символ на щата, е от бетон. В Савана има храсти, и дървета, и риба, и алигатори. Толкова е красиво.”
Във филма играят и още няколко многообещаващи млади актьори, приятелите и „враговете”, които заобикалят Уил и Рони. Халок Бийлс играе Скот Томас - най-добрия приятел на Уил и негов съотборник в отбора по волейбол. „Сигурно съм играл няколко пъти на плажа като дете”, разказва Бийлс. „Когато на прослушването ме питаха дали играя волейбол, казах, че съм отраснал с тази игра. Естествено, истината излезе наяве при първата ни тренировка.” За щастие, Хемсуърт е рамо до рамо с Бийлс, докато се учат. „Не мога да си представя по-добър партньор, с когото да преживееш всичко това, от Лиъм”, казва той. „Тренирахме във фитнес залата и играехме волейбол всеки ден.” На Ник Лашауей се пада ролята на лошото момче на квартала – Маркъс, безразсъден фукльо с неповторимо и зрелищно хоби. „Той е кралят на остров Тайби и получава онова, което иска”, казва Лашауей. „Пада си малко нехранимайко. Вероятно пие твърде много, забърква каши и не му пука. Когато Рони пристига в града, той я пожелава, но тя не проявява интерес. И това не му харесва.” Когато Никълъс Спаркс създава героя, той иска да придаде на Маркъс отличителна черта. След като гледа в YouTube няколко удивителни видеоклипа на хора, жонглиращи с огнени топки, Спаркс решава да вкара спорта в сценария си – а това означава, че Лашауей трябва да се научи да го прави. „Първо трябваше да се науча да жонглирам”, разказва Лашауей. „Преди началото на снимките месец-два се упражнявах в Лос Анджелис. После започнах със специални огнени топки. По тях имаше съвсем малко горяща смес и пламъкът беше поносим. Слагах си ръкавици, напоени със специална смес, която потискаше горенето. Определено се чувствах готов, но вечерта, когато най-накрая снимахме сцената, пламъците бяха направо огромни. Изцяло поглъщаха топките и ми беше трудно да ги виждам. Исках да направя цели деветнайсет движения, но едва успявах да ги улавям!” Щуротиите на Маркъс и лошото му поведение се окуражават от приятелката му Блейз, в ролята Карли Чейкин. Когато Рони пристига на остров Тайби, Блейз смята, че е намерила сродна душа у разгневената, разбунтувана тийнейджърка. В крайна сметка се оказва, че Рони й е истинска приятелка, човек, на когото винаги може да разчита – дори след като Блейз я предава.
„Блейз е измъчена душа със златно сърце”, казва Чейкин. „Приятелството й с Рони я връща към това златно сърце. Тя поддържа много нездрава връзка с Маркъс, когато двете се запознават. Вярва, че това е единственото, което има на този свят, и е готова на всичко, за да го запази”. „Онова, което ми харесва в героинята е, че с помощта на Рони тя намира обратния път”, обяснява Чейкин. „Рони е единственият човек, който насърчава Блейз да се промени и да вземе правилните решения, и Блейз най-накрая е готова да се изправи, да си върне силата и куража. Харесва ми спектъра от емоции, които Блейз преживява от началото до края.”
queen_m
Брой мнения : 12 Join date : 16.05.2010 Age : 30 Местожителство : Nz
Заглавие: Re: The Last Song / Последната песен Нед Май 16, 2010 4:51 am
Филма изглежда интересен, не мисля обаче, че е излязал ...
dennix3
Брой мнения : 2 Join date : 16.05.2010 Age : 28
Заглавие: Re: The Last Song / Последната песен Нед Май 16, 2010 6:48 am
книгата е страхотна, а и от видеотата, които гледах, и филма изглежда невероятен ^^ обаче наистина нямам идея кога излиза в България.. поне в Бургас още не е :|
Dirty Little Liar. Admin
Брой мнения : 129 Join date : 11.05.2010
Заглавие: Re: The Last Song / Последната песен Нед Май 16, 2010 6:50 am
В България, излезна на 7 Май.. (:
dennix3
Брой мнения : 2 Join date : 16.05.2010 Age : 28
Заглавие: Re: The Last Song / Последната песен Нед Май 16, 2010 6:59 am
ъъм и аз така четах в 1 списание ама не бях мн сигурна xDD жалко, че в бургас още го няма ;[
~PaDnAл AнGeL~ Редовен
Брой мнения : 107 Join date : 09.06.2010 Age : 34
Заглавие: Re: The Last Song / Последната песен Сря Юни 09, 2010 9:53 am
Книгата беше интересна филма още не съм гледала,но предполагам ще е хубав
