Beautiful Zone
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


For everything ^^
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход
Гласувайте за нас
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
Съобщение
Форума е нов! Моля, като се регистрирате, да влизате често. ЩЕ се добавят още теми! Мм и набираме модератори!
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
sweet_bitch
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
Dirty Little Liar.
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
~PaDnAл AнGeL~
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
my inspiration.
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
Lady_Mims
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
_eLi_
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
rozaLie
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
queen_m
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
Sunshine_Girl
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
gabolinno
Ледени сърца (история) Vote_lcapЛедени сърца (история) Voting_barЛедени сърца (история) Vote_rcap 
Приятели на форума

 

 Ледени сърца (история)

Go down 
АвторСъобщение
my inspiration.
Admin
Admin
my inspiration.


Брой мнения : 102
Join date : 11.05.2010
Age : 27

Ледени сърца (история) Empty
ПисанеЗаглавие: Ледени сърца (история)   Ледени сърца (история) EmptyСря Май 12, 2010 12:47 pm

Ето ви първа и втора глава..Другата седмица ще пусна още ..

Първа глава
Емили и Джъстин седяха на поляна,обсипана с красиви пролетни цветя,ухаеща на свежест ..Стояха прегърнати и без никакви думи показваха колко се обичат..Те имаха вече едногодишна връзка.Бяха неразделни,сякаш са едно цяло...едно цяло,изпълнено с хармонията и добротата на цялата вселена.Бяха по-щастливи от всеки друг на тази зема и се обичаха безкрайно много..Емили беше на 15,а Джъстин на 16,но и двамата бяха девствени и мечтаеха за момента,в който ще се отдадат един на друг,даже бяха разговаряли по въпроса вече.Те бяха просто едни безкрайно щастливи хлапета.Всеки път си обещаваха,че няма никога да се разделят и винаги ще обичат другия.Един ден решиха,че е дошло времето да изгубят девствеността си..Преди да започнат Емили му каза ‘’Страх ме е!’’,а той й отвърна нежно ‘’Не се беспокой, всчко ще бъде наред,аз винаги ще бъда с теб! ‘’
При тези думи Емили се събуди,обляна в сълзи,осъзнавайки,че всичко това е било просто един сън.В момента тя се намираше в общежитието на училището,в което учеше,защото беше различна,но не в добрият смисъл на думата.Хората я възприемаха за чудовище,което няма чувства..Нея обаче най-много я болеше това,че трябваше да изостави гаджето си за да дойде в това училище.Когато той разбра за нейната съдба, веднага я напусна.Всеки ден тя го сънуваше и всяка свободна минута мислеше за него и за прекрасните моменти,изживяни заедно.Тя изпиваше неуписуема,болезнена празнота от факта,че него вече го няма и че той вече не присъства в живота и.
Мислеше за него и сълзи се стичаха по перфектно гладкото и лице.Изведнъж се почука на вратата.Едно момиче влезе вътре.То имаше сини,плахи детски очи,черна дълга коса и излашен вид.
-Ана,какво се е случило? – попита Емили.
-Ем,училището бе нападнато от фамилия Хевънс през нощта и трима учители са убити.
Членовете на фамилия Хевънс са създания,по-страшни и от всичките представи на човешкия разум.Те убиват невинни хора без да им мигне окото.В сърцата им няма никакви чувства,освен ярост и гняв.В очите им се чете жажда за кръв..
-Но за какво им е да ни нападат? – попита Еми-Те получиха всичко,което искат.
-Не знам-зачуди се Ана-но се говори,че търсят някого,който бил техен наследник,но предпочел доброто.Той имал нечувана сила и те искали да го използват,за да превърнат всеки вампир в чудовища,като тях.
-Почакай,кой е този наследник и знае ли се къде е сега? – позаинтересува се Емили.
-Не зная нищо повече..
-А поне знаеш ли каква е тази ‘’нечувана сила’’ ?
-Това е нещо,което никой друг вампир в историята не е притежавал-възмути се Ана- Сила,която може да накара всеки да прави това,което наследникът му каже.
-Но това е невъзможно!- възкликна Еми.
-Вече не-отвърна тя,когато забеляза сълзите,отразяващи светлината от стенните лампи-но Ем, какво се е случило с теб?
Емили не се и опита да се преструва,защото Ана е нейната най-добра приятелка и тя и се доверяваше напълно ! Разказа и какво бе сънувала и сподели чувствата си.Ана не каза нищо,а само я прегърна силно и в продължение на час,двете седяха сгушени и се разбираха без думи.
-Трябва да тръгвам-изтърси изведнъж Ана.
-Къде ще ходиш?
-Ами имам среща в библиотеката с Даниел..
Даниел беше гаджето и. Имаше кестенява,разрошена коса,зелени очи и чаровна усмивка.Беше винаги весел. Те бяха заедно от една година и имаше нещо между тях,някакво силно привличане,както физическо,така и духовно.

Втора глава

Ана тръгна към мястото,където ходеха винаги,когато искаха да останат насаме.
Когато пристигна там,тя видя Даниел да седи в ъгъла на стаята и сълзи се стичаха по лицето му.В очите му се четяха гняв и отчаяние.
-Какво има,Дани ? –позаинтересува се Ана.
Той не я бе видял да влиза.Избърса сълзите си и заговори:
-Нищо,аз просто...-заоправдава се той.Ана го познаваше много добре и винаги знаеше,когато имаше нещо нередно.
-Хайде кажи ми,можеш да ми се довериш-успокояваше го тя.
-Хмм да,права си.Тази нощ,при нападението,майка ми е била там.Убили са я-едвам промълви той.
-Толкова съжалявам.Ела тук – и те се целунаха.Целувката беше толкова страстна,изпълнена с ярост и любов.Тя го бутна на леглото,стоящо в стаята,и започнаха да се събличат.И двамата изпитваха гняв и просто искаха да избягат от всичко.Целуваха се толкова страстно,докато не се възбудиха.Даниел я докосваше по цялото тяло нежно и същевременно страстно. Бяха обляни в пот и се бяха разгорещили.Той заби пръсти в косата и и я разроши.Тя го хвана за врата и започна да го гали.
Изведнъж се чу някакъв шум.Ана и Дани скочиха от леглото и се облякоха.Излязоха да видат какво става.На вън имаше два коня.Първият беше бял на цвят,със златна грива и беше много красив,вероятно женски.Вторият беше черен,изящен и силен.На около нямаше никой.Ана и Даниел се зачудиха от къде са дошли тези коне.Коне,като тези от приказките.Ана,като всяко момиче,се развълнува и веднага яхна белия кон,а Дани я последва,яхнал черния.
Стигнаха до едно езеро.Бяха толкова погълнати от разговора си,че не видяха че там има човек.Той беше седнал до езерото и мислеше за нещо,вероятно беше притеснен.Когато те го видяха,се уплашиха и извикаха,но тъй като и той не ги бе видял,изправи се и заговори:
-Кои сте вие ?
-Аз съм Ана, –плахо отвърна тя-а това е Даниел.А ти кой си ?
-Казвам се Джонатан Хевънс-представи се той.
-Почакай,Хевънс? Ти не си ли наследникът на фамилия Хевънс? –зачуди се Ана.
-Да,защо?
-Ами чувала съм за теб.Ти си онзи с нечуваната сила!-възкликна тя.
-Хей,не е кой знае какво.Мога да контролирам мислите на хората...Какво толкова-заоправдава се той.
-Добре тогава,-съгласи се Ана-но какво правиш тук.Трябва да се криеш,защото ако онези създания те намерят може да си в опастност!
-Не ме интересува-ядоса се той-Омръзна ми да се крия.
-Почакайте,за какво говорите? –Даниел се включи в разговора след дълъг размисъл.
-После ще ти обясня ,Дани, - отвърна Ана-а сега трябва да тръгваме.
-Хмм,ще трябва да направа нещо преди да тръгнете-съобщи им той и преди да се усетят,им изтри паметта.Не можеше да рискува да го издадат.
Те тръгнаха обратно по пътя си и докато вървяха Ана обясни на Дани каква беше историята с наследника.Когато се прибраха,Ана вместо да отиде в своята стая,тя се отби при Емили.
- Хей,къде беше ? Доста време те нямаше-притеснено попита Еми.
- Ами... – тръгна да и разказва Ана,когато нещо я спря-не помня.
-Как така не помниш ? –зачуди се Ем-Какво стана?
-Последното,което помня е,че бях при едно езеро с Дани и там видяхме Джонатан Хевънс,наследника на фамилия Хевънс.Когато си тръгвахме,мисля,че той ни изтри паметта-обясни Ана.
-Но това е невероятно и несправидливо ! – възрази Еми – Той няма право !
- Успокой се,Ем.Той просто искаше да се предпази да не го издадем,а и да предпази нас,защото колкото по-малко знаем,толкова по-безопастно е за нас-успокояваше я тя.-Както и да е,трябва да тръгвам.Лека нощ,Ем.
-Лека нощ,Ана-с любов отвърна Емили.


***
Върнете се в началото Go down
 
Ледени сърца (история)
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Ледени сърца (коментари)
» [[!]] Live without you [[!]] [история]

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Beautiful Zone  :: Творческа зона :: Лично творчество-
Идете на: