[[!]] Live without you [[!]] [история]

Така реших и аз да пусна моята измишльотина Тя не е базирана на вампири и подобни неща ,а е любовна писах я преди около 10 месеца.Надявам се да ви хареса. Ето малко инфо към нея:

Тя беше обекновенно момиче от малко селце с много приятели.Силна и борбена да момента в който той пожела да разбие живота й.Най-добрата й приятелка я предаде.Тя мина през ада за да бъде щастлива.Едно на пръв поглед нормално лято,като всички останали лета до сега.Онази вечер нещо ми подсказваше, че са намислили нещо!....Искаш ли да станем гаджета?
-КАКВО???*бях учудена*......Единственото странно нещо *освен всичко останало ;дд*беше,че той не искаше никой да знае.
Но въпреки това един човек вече знаеше......Тези думи отекнаха в мен и не ми даваха покой!!!.....Бях потресена, не вярвах на очите си , сърцето ми кървеше.Беше ясно, че съ влюбена в него , но.....Прекъснах го:
-Не ме лъжи......

Това е само малка част от разказа ми.Дано ви хареса!

Забравих да спомена,че историята е на епизоди понеже беше планирана за вбокс и затова и някои от епизодите са много кратки!

ето и 1

1 Епизод ...

Хмм как ли да започна?! Може би кратко и ясно.. Аз съм момиче което преживя много! И сега се осмели да разкаже историята си на някой .. ее всеки ще си каже пфф поредната любовна история с хубав край .. Хмм може би да ..или пък не чак толкова ?

Да започна с представянето на самата мен и на мойте приятели който ми помогнаха да стигна до тук .. но от тези хора който ще ви покажа и доста който ме предадоха...
Започвам с самата мен ... Валерия Сандовал момиче на 18 години от малко село израстнала в компанията на момчета ... доста мъжко момиче съм,но това не означава, че не съм чувствителна или пък че всеки 2-ри може да се подиграва с чувствата ми.
Малката ми сестричка Химена Сандовал ... тя е на 14 и израстна заедно с мен и приятелите ми на село. Весело момиче което всички от компанията ми обичаха, защото беше най малката ,, малко или много ние двете доста си приличаме по характери. Пада си по момче което е една година по малко от мен ... хм странно нали ..

Маркос Кесада ... Хм за него няма много за разказване .. пада си по високие скорсти и май доста си пада по сестра ми...

Даниел Сандовал е по малкият ми 1-ви братовчед израстнахме заедно и сме като брат и сестра той е една година по малък от мен и винаги е бил до мен макар, че е подкрепял и враговете ми?!?

Най добрият ми приятел Кристофър на 19 е заедно сме от малки и сме преживяли много хубави моменти заедно ... Винаги е готов да ми помогне въпреки че понякога си мисля че наистина както казват всички той е влюбен в мен.
Исабел Ривера е най добрата ми приятелка и моя братовчетка ... винаги до мен в трудните моменти
Лусия- „приятелка” в кавички, защото е един от хората заради които преживях най-трудните моменти?!?
Владимир е един от най-добрите ми приятели, а след време стана и опората в живота ми... но до кога ли?!

2 епизод
Всичко започна в началото на това лято.
Едно на пръв поглед нормално лято,като всички останали лета до сега.Но според мен това нямаше да е като другите.
След като бяхме прекарали много години заедно,аз чувствах Крис и Маркос като свои родни братя,макар че и Владимир беше част от нашата компания към него изпитвах само приателски чувства и това се дължеше на това , че той се присъедини по-късно към нас.Онази вечер нещо ми подсказваше, че Даниел и Владимир са намислили нещо ,защото цяла вечер си шушукаха нещо без да кажат нищо на никого, дори на Химена от която никой не можеше да скрие нищо , защото на нея като на по малка всички казваха всичко,а и да си призная тя е доста добър слушател и помага на всички!

и

3 епизод
Както си и мислех на следващия ден момчетата продължаваха със странното си държание. Иса , Лусия и Химена отидоха до магазина , а Даниел и Крис отидоха да карат колела. След като Маркос се завъртя два пъти на всички посоки и установи ,че сме останали само аз и Влад той тръгна след момичетата. Да точно така останах сама с Влад и бях доста тъжна.Хм... защо ли?
Може би защото току що бях разбрала ,че нямам шанс с момчето което харесвах.Бях замислена и отнесена в спомени.Изобщ не чувах Влад който викаше насреща:
-Валеее (така ми викаха нагалено);
Не му отговорих
-Валее *сръчка ме*
Чак тогава му обърнах внимание
-Искаш ли да станем гаджета?
-КАКВО???*бях учудена*
-Не ,не нищо.
-Не, чухте но искам да съм сигурна дали правилно разбрах това което чух.
А какво мислите се оказа?
Господинчото бил влюбен в мен от доста време...Не го харесвах ,но ...все пак му казах ‘да’
Единственото странно нещо *освен всичко останало ;дд*беше,че той не искаше никой да знае.
Но въпреки това един човек вече знаеше-Даниел.
В момента в който се върна сам *беше оставил Крис назад, за да разбере какво е станало* веднага каза:
-Каза ти ‘да’ нали? Знаех си!
Гледах като трясната с мокър парцал!!!

4 епизод
Какво стана? Дани си призна,че предната вечер са подготвили всичко:накарали са Иса и Лусия да отидат с Химена до магазина,а Даниел е трябвало да отведе Крис някъде.Знаели са,че Маркос така или наче ще ни остави сами,както и стана.Не вярвах,че братовчед ми,би ми погодил този номер.?Само ми се искаше да знам,защо никой не трябваше да разбира,но така и не получих отговор.Честно да си призная не ми пукаше,тъй като не харесвах Влад като момче,но всичко щеше да се промени.След мало се появи Крис,гледаше странно,но нищпо не каза.После се върнаха и момичетата.Искаше ми се да им кажа,но Влад не ми позволи,дори на собствената ми сестра.Скоро обаче всичко се разкри.Нямаше как иначе държанието за ръце и влюбените му погледи. Да си призная започваше да ми харесва това положение.В един момент нещата станаха сериозни,защо ли?! Влюбих се! И май допуснах сериозна грешка.В началото всичко беше идеално той беше страхотен,прегръщаше ме,целуваше по най страхотния начин. Когато вечер споделях с Химена тя ми се смееше и ми се подиграваше.Казвах и да не се шегува и,че и на нея ще и дойде до главата един ден,но тя не ми вярваше...

5 епизод
Дните минаваха.Нещата между нас ставаха все по-сериозни. А аз започвах да забравям другото момче, което години бях харесвала без да имам надежда.Тогава се появи Влад с молба да бъдем заедно.Знаете какво казват 'Клин,клин избива'.Защо пък не?Вярно не го харесвах изобщо,но пък бе мой приятел.Бе ми помагал много пъти,бе ме съветвал и защитавал от какво ли не.Заслужаваше шанс. И го получи.Уважението което изпитвах в началото се превърна в привързаност.Свикнах някой да е мил с мен , но не по начина по който бях свикнала.Угаждаше ми.А докато се усетя рпивързаноста се превърна в любов или поне така си мислех. Никога не бях чувствала нещо подобно към някого.Неможех да си представя деня без него.Прекарвахме всеки ден заедно.Бяхме щастливи.
Но не задълго!! Нещо се случи.Сякъш пирон прониза сърецето ми ,когато един един ден Иса и Лусия ми казаха това:
-Вале, не искаме да стардаш,но Влад каза на едни момчета, че си няма гадже,когато те го попитаха(Тези момчета били от село , но рядко си идвали,а Влад ги познаваше от Близкото градче където учеше, а аз не ги познавах)
Тези думи отекнаха в мен и не ми даваха покой!!!

6 епизод

От този ден нататък нещата се промениха.Не само за мен.Когато го попитах за случилото се той ми обърна гръб и си тръгна.Няколко дни не беше идвал , не бяхме се виждали.как ли не се опитваха да ме утешат.Иса опита да говори с него-безнадеждно, Луиса се опитваше да ме убеди, че Крис е влюбен в мен да бъда с него. Не вярвах. И ето го появи се, но....Беше различен , студен , неможех да го позная- унижи ме по най-жестокия начин пред всички като каза че съм била к*ва и съм спала с него което не беше истина.Дори се усмели да ми посегне , но Кис и Дани успяха да го спрат.Бях потресена, не вярвах на очите си , сърцето ми кървеше.Беше ясно, че съм влюбена в него , но явно той в мен не. Когато отново дойде в двора на старото даскало в село (там се събирахме секи ден) и тръгна към мен.Бях ужасена искаше да останем сами (страхувах се да не ми посегне отново):
-Не бягай,искам да те питам нещо?-промълви
-Кажи?-гледах тъжно грабнала една пръчка
-Щастлива ли си с мен?....
-А ти?-попитах аз
-Ами...........
Прекъснах го:
-Не ме лъжи........

7 епизод
-Не много-каза той
ЗАБОЛЯ МЕ!
Стиснах зъби, беше ми ясно, че това ще е края.
-Ясно ми е положението.Оставям те!
Затворих очи и избягах.Скрих се в стълбите на стария физкултурен салон(обичах да се крия там за да оставам сама и да мисля).Изведнъж чух стъпки....Беше той.
Отново ме погледна с онзи мил поглед в който се влюбих.Клекна до мен,прегърна ме:
-Може ли една прощална целувка?...
Как да не му позволя.Жадувах я от дни, но не исках да е последна.
Плаках, плаках много.Бех се затворила себе си.Първите седмици не излизах.Как ли не се опитваха да ми помогнат.Безнадеждно.
Но не можех вечно да страдам трябваше да живея.Единствения който можеше да ме развесели и да ме накара да изляза от вкъщи беше Крис.Напоследък той движеше с едно момче което не ви представих: Николас е съсед на мен, Химена и Дани.Но учеше в града и си идваше рядко.Но напоследък беше тук постоянно.За него бях сигурна , че ме харесва, защото не го криеше.Но понеже ходех с Влад си кротуваше.Докато Крис с нищо не показваше че ме харесва....

8 епизод
Времето си минаваше, а аз все още страдах. Не варвах , че ми лисваше толкова, липсваха ми целувките му. Но тъгата и депресията не бяха най-лошото.Излизах , опитвах се да живея, но факта, че имахме общи приятели, че живеехмев едно село си казваше думата. Срещахме се постоянно и навсякъде. Но болката която ме обливаше докато го виждам , той правеше още по непоносима. В един миг казваше,че ме иска , гледаше влюбено, а в следващия ме убиждаше и унижаваше. А аз глупачката му се хващах. Неможех да го мразя. Колко ли не ми говориха да го забравя, колко ли не го чернеха , но не исках да чувам. Така минаха месеци и лятото свърши. Най-лошото бе ,че трябваше да замина за града да уча и по-лошото ,че трябваше да остана там.Далеч от приятелите ми,далеч от него.Опитаха да ми втълпят, че „Далеч от очите далеч от сърцето”....Нима!!!
Не ! Дори това не ми помогна.Опитах да го намразя. Да го обиждам , да му върна всичко. Но не ,дори му казах,ч е го мразя и какво – исмя ми се .Едва ли беше смешно.
Опитах да не се пребирам всяка седмица, но не можех. В мига в който свършех училище тичах на село.Така дойде мига за който жадувах и същевременно не вярвах че ще дойде....

9 епизод
Напоследък когато се пребирах излизах само с Крис и Николас.Е и Химена , момичетата по рядко излизаха с нас. Незнам защо? Бяхме решили да прекараме Нова година у Крис ; аз, той ,Николас , Химена и Маркос. Незнайно , защо Дани не искаше да е с нас , Лусия и Иса също . Май забравих да кажа , че след като заминах за града групичката ни се разпадна. Почти не се събирахме както преди. Та бях решила с Новата година да започна отначало, да забравя всичко което ми се случи. Защо ли сбърках?
Никога няма да забравя датата 28.12. Бяхме ваканция и аз се върнах на село както правех винаги. И както всяка вечер Крис и Николас минаха да ни извикат с Химна да идем в заведението .Тази вечер обаче щеше да е особена.
Момчетата трябваше да си тръгнат по рано , а в заведението влезе Влад ....Изтръпнах...и как не, не го бях виждала с месеци.Поздравих го и странно и той ме поздрави.Когато момчетата си тръгнаха останахме тримата (аз, той и Химена) не исках да го оставям сам, а други в заведението нямаше. Боже как исках да го прегърна. Цяла вечер си говорихме.Смяхме се(странно нали...се пак до преди месеци се обиждахме ) тогава влезе Лусия,Като ни видя и опули очи:
-Вие да не сте се събрали?
-Не от къде го измисли-скочих аз
-Но ти винаги ще си опстанеш моето котенце-каза той и осетих как прекара ръката си през кръста ми......УОУ......
А в следващия миг.......

10 епизод
А в следващия миг ........усетих устните му върху моите . И Химена и Лусия и самата аз бяхме учудени а той ми се усмихваше и галеше. Бях на седмото небе.В началото си мислех ,че е ще е както до сега и на другия ден ще е както преди....да ама не .На следващата сутрин се обади да се видим да пием кафе и миказа че ме обича.Леле колко бях щастлива.И така не само аз а и всички се радваха за нас.Той беше невероятен. Прекарахме страхотна нова година, и още толкова невероятни месеци. През това време споделях всичко с Лусия тъй като Иса замина с техните да живее в друг град и ни изостави. Тя бе като моя сестра не че си нямах но за някои неща Химена бе малка да разбере. Още по хубаво беше, че сега той ме подкрепяше във всичко.Когато имах проблеми с нашите с училище винаго бе до мен.Дори в най-трудния за мен и Дани момент. Имам предвид когато бащата на Дани почина.Той беше съсипан , а аз обичах чичо много и бях съкрушена, но трябваше да се държа заради Дани и единствения който ни подкрепяше и мен и него беше Влад. Само той беше с мен когато едва не рухнах след смъртта му. Така измина година и ние бяхме добре.Бях в рая и си мислех , че нищо няма да ме нарани.Грешка..... човека който го стори бе „най-добрата ”ми приятелка. И това което каза не се оказа лъжа изречена от ревност или злоба , чиста истина , а Влад дори не отрече.......

11 епизод
Дойде пролетта. Напоследък Лусия беше странна.Месеше в нещата ми и във връзката ми с Влад. А най-лошото беше че той я слушаше. Ако ми се наложеше да си остана в града веднага не съм искала да съм с него а той и се връзваше. Един ден решихме , че с нашите ще годим на бунгала а аз много обичам да хода и то с нашите щото е забавно, но тогава Лусия му каза че ъм предпочитала сестра ми и рподителите ни пред него.Скарахме се жестоко с Влад . Докато се карахме Лусия си тръгна:
-Ако искаш после се обади да си бъбрим-каза тя на Влад и си тръгна.
Бях седнала на стълбите на училището а Влад на парапета.Доста спорихме но не пожела да разбере, че не бива да позволяваме на трети човек да ни се меси.Така станах и си тръгнах,но той не ме последва както правеше преди (когато се сдърпаме за нещо малко аз си тръгвах , а той ме последваше и ме прегръщаше за извинение), но не и сега.Когато се обърнах държеше телефона си и набираше някой, но не мен.когато излязох на улицата Лусия отиваше към училището.Какво ли си бяха казали,какво ли правеха там..... когато се върнах след екскурзията Влад ми се обади да си поговорим, но аз непожелах беше ми гадно.Тогава точно от Лусия разбрах тайната на Влад която беше свързана с мен и която промени всичко......... Тази тайна простих мака,че не бях сигурна ,но от този миг нещата се промениха..... Той ме обичаше, но от кога ... дали от ноща на 28.12 или по късно ........

12Епизод

Какво се случи....Лусия ми каза ,че всъщност онази вечер когато с Влад се сбрахме той не ме е обичал:
-Мила Влад разбра ,че ще прекараш нова година с Крис и Николас.
-Какво лошо в това-попитах
-Ами ......
-Хайде кажи защо не е искал да съм с тях и какво общо има с нас.
-Добре но не се разтройвай....
-Говори забога-вече какво ли не ми минаваше през главата
-Добре де.Той се събра с теб за да те предпази от Николас най –вече.
-КАКВОООО?-
-Знаеш че си пада по теб и Влад мислеше ,че ще опита нещо пък и все пак е нова година и щяха да пият. Всичко можеше да се случи.
-Чакай , искаш да ми кажеш , че всичко е е дин фарс , че той не ме обича.А ти откъде знаеш това?
-Ами след като ти си тръгна онзи ден когато се скарахте аз отидох при него беше разтроен и ми разказа всичко.Решеих че трябва да знаеш.
Веднага тръгнах да търся Влад за да ми обясни всичко.Когато го намерих и му казах какво съм научила:
-Да истина е – това ми каза той.........

13 епизод
-Моля!!! Искаш да ми кажеш ,че не ме обичаш и си с мен само защото не искаш да съм с друг?
-Не исках да те предпазя от тях можеха да ти сторят нещо и .....
-Чакай ! Крис никога не би ми посегнал дори да е пиян,а с Николас мога да се справя и без теб .Много добре ме познаваш и знаеш че мога сама да се грижа за себе си....
-Ще ме оставиш ли да се изкажа-прекъсна ме той-нямаше да позволя знам че можеш да се грижиш за себе си но когато са пияни всичко става.А и след време осъзнах, че те обичам.Така е Вале ОБИЧАМ ТЕ наистина.
Леле не можех да повярвам на ушите си. Той ме обичаше.
-А и ти откъде разбра за това?-попита очудено
-Лусия ми каза .
-Не исках да ти казвам защото се страхувах , че ще ми се разсърдиш
-Как бих могла-погледнах го нежно.
Рая продължи не само за мен.
Времето минаваше ние бяхме щастливи. Но с Лусия нещата не върваха гладко.

14 епизод
Лусия беше свикнала всички да се въртят около нея нали се пак имеше гърди (преслава ряпа да яде) и то големи.Но в един момент всичко се въртеше около мен и Влад и няй-вече мен.Бях се променила много откакто бях в града.И то само на външен вид отвътре бях същата.Не се обличах кой знае колко модерно,косата ми не беше нищо – дълга чуплива кестенява коса вливаща се в дълбоките кафеви очи на лицето ми.Но откакто заминах външния ми вид се промени пред приателите ми стоеше едно ново момиче и тази промяна се дължеше на желанието да си върна Влад:тогава .Сега вече го имах и за Лусия бях заплаха нищо че бяхме най-добри приателки от много малки.Сега бях по красива от нея ,макар че знаех че от приателите ни всички мислеха че съм по красива и преди но тя явно не го чувстваше така.Започна да се държи хладно на моменти дори ми се репчеше.Какво бях виновна че момчетата предпочитаха мен пред нея.Влад естествено не ревнуваше защото с тези момчета се познавахме от малки и знаеше че ме обичат като сестра и нямаше поводи за ревност за разлика от „най-добрата ми приателка”.Явно затова се опита да ми отнеме Влад и то как –пред мен му казваше колко бил красив (Влад никога не е бил 1 красавец,дори незнам какво харесах в него .Беше висок но не с тяло на атлет напротив дори мога да кажа че си беше дебел но какво да се прави съдба.явно очите му онези зелени очи ме плениха).Започна да ми се сваля и да говори че не съм го обичала не съм го заслужавала.Но какво се опитваше да ме накара да ревнувам.Еми не успя:
-Ти ревнуваш-казваше тя
-И от кой от теб ли?-исмях и се в лицето
А Влад стоеше отстрани и ни гледаше
-Хайде признай си –настоя тя
-Искаш ли да ти призная какво чувствам?
-Даа-нетърпелива какво ще чуе......

18 епизод
Преди да успея да го изпратя обаче той се обади:
-Мило извинявай , че ти затворих но Дани ми се обади.
Вече не бях насебе си:
-Неможа ли да ми кажеш и тогава да затвориш....
-Извиня.....
-Не край с това извинявай сега ще ме чуеш много добре.Писна ми да ме третираш като кукла.Влад търпях достатъчно,но вече немога.Тук слагам край на всичко между нас.обичам те но немога повече.Боли ме че ти го казвам ,но ти си виновен за всичко.Знам че сега нищо не си ми сторил но старите рани се итвориха тази вечер.Всичко което преживях зарди теб в миналото сега взима своя връх.Край на всичко.Само едно последно ще ти кажа-Искам да си останем приятели.Няма да е честно след приятелството и това което беше да се подминаваме като пътни знаци.Нека бъдем пак приятелите които бяхме преди.
За кратко той мълча.
-Сигурна ли си ?
-Абсолютно.Влад немога повече.Особено сега. От една страна е Лусия , а от другата си ти.Не мога.
-Добре приемам го.Но искам да знаеш , че те Обичам!
Затвори телефона.Знаех , че съм взела правилното решение.Заболя ме , но щях да го преживея.
Докато аз страдах обаче и с Химена се случваше нещо.......




19 епизод
Малката ми сестричка беше влюбена и не в кого да е , а в Маркос.Занех,че и той я харесва, но никой от двамата не си го признаваше.Един ден Химена дойде при мен:
-Какче какво да правя?Николас ми призна че вече не харесва теб , а мен.
А да си призная Химена беше много по-красива от мен мака, че беше по малка.За Николас не се съмнявах,че бързо ще ме забрави и ще се прехвърли на друга,но не съм предполагала че това ще е сестра ми.Трябваше да и дам съвет.Вече беше минала седмица и повече откакто с Влад бяхме скъсали, аз бях осъзнала , че не го обичах.Бях допуснала огромна грешка като си мислех,че съм влюбена в него.Явно го бях използвала за да забравя за момчето което харесвах.А после си бях въобразила, че го обичам.Не исках и Химена да допуска мите грешки.
-Какче той ми предложи какво да правя-каза тя
-Харесваш ли го?
-Не.
-Тогава недей ти харесваш Маркос той теб също незнам защо продължавате да не си го признавате?
-Не мога срам ме е и не съм сигурна че и той ме харесва!
-Виждаш ли?Преди когато аз се оплаквах за Влад ти ми се смееше и подиграваше.Какво ти казах тогава:Химена не се смей и на теб ще ти дойде до главата.Ама ти не.Сега какво стана?
-Да беше права но не ти вярвах.
-Сега ще ме послушаш ли?Не прави моята грешка.Ако не го харесваш не тръгвай с него а кажи на Маркос какво чувастваш.
-Добре.-сведе глава тя.
-Ама не само добре искам да действаш.Поне ти бъди щастлива.




20 епизод
Знаех,че и Маркос харесва Химена ,но бях прекалено срамежливи за да си признаят.А не исках сестра ми да допусне грешката да се хване с момче което не харесва както сторих аз и си изпатих много,не исках това за нея.Затова настоях те двамата да говорят.Тя както и казах обясни на Николас как стоят нещата и за мое и нейно учудване той разбра и не й създаваше проблеми.На следващия ден тя и Маркос си поговориха :
-Знаеш ли?-плахо каза тя
-Какво?-попита Маркос
-Има едно момче което много харесвам но незнам как да му кажа .Посъветвай ме.
-Ами кажи му какво чувстваш.
-Маркос...Харесвам те много-каза тя решително
-Химена знаеш ли,аз също но ме беше срам да и кажа.
-Наистина ли?
Трябваше да се намеся.
-Идвамате се харесвате какво му мислите още иде ми да ви хабия и двамата или я целуни или си я пребирам-казах му аз
Послуша ме и я целуна.Химена бе на седмото небе.Най сетне едната от двете беше щастлива.Колкото до мен съвземах се помалко макар,че аз сложих край ме болеше.Мина много време и откакто не се бяхме виждали.Лусия продължаваше да ми досажда да се опитва да настрои всички срещу мен но нещата не и се получаваха.Един ден получих най-страхотния подарък Иса се врна при мен вече не бях сама.Когато и разказах какво се е случило докато я нямаше едва не уби Лусия.Хвана я за косата и я заблуска в стената.После започна да я рита и удря шамари.Много трудо аз Крис и Дани успяхме да ги разтървем.За мое щастие родителите на Лусия решиха да заминат и си я взеха с тях.Малко по малко проблемите ми започнаха да се разрешават.Първо се отървах от Владимир, а сега и Лусия замина и никога нямаше да се върне.

21 епизод
Времето минаваше.Аз пътувах всяка седмица от града за село,за да бъда с приятелите и семейството си.А в града се запознах с много момчета понеже в свободното време от даскало тръгнах на волейбол.Тренирахме смесено мочета и момичета и всички ме приеха много добре.С времето осъзнах,че всъщност никога не съм обичала Влад което ме съкруши още повече.Как можах да си въобразя че го обичам и да изтърпя всичко което той ми причини.Осъзнах,че това което мислех за любове всъщност е бил един навик една голяма лъжа.Когато споделих с Иса едва не ме уби.
-Ти луда ли си?Как така не си го обичала?А за кого бяха всички сълзи,защо си причини всичко.
-Иса успокой се мила.Какво да сторя нямам как да върна времето назад.Все пак се осъзнах нали и вече съм добре не ме боли.
-Добре.Радвам се за теб.Сега всички са щастливи:ти се отърва от Лусия и Влад,Химена е с Маркос.
-Ами ти мила?Не откри ли любовта?
-Ами....
-Какво?Кажи има нещо хайдеееее.
-Добре но обещай, че няма да кажеш на никой все още.Моля те Вале.
-Добре няма обещавам.Кой е ?Познавам ли го?
-Ами...да познаваш го много добре.
-Хайде изплюй камачето кой е?
-Крис.
-МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯ?
-Влюбих се в него още преди да замина ,но той беше луд по теб и макар да не го признаваше на всички ни беше ясно освен на теб...
-Стига де ..той ми е приятел никога не бих го погледнала като мъж.
-Добре.Еми като се върнах той ми каза , че ме харесва много и че съм му липсвала и ......
-И....
-Целунахме се .
-Исеее....тва е чудесно мила.Много се радвам.
Да бях щастлива.За Иса и Крис,заХимена и Маркос,Дани също си беше намеир любима от неговото даскало.Бяхме останали само аз и Николас..........



Така 22 е последния епизод на историята но ....има още 16 или 17 епизода продължение но незнам може и да го пусна



22 епизод
Е да сампо аз и Николас.Кой би си помислил.Времето минаваше а аз продължавах с тренировките.Всяка седмица след даскало ходех с 2 момичета и 5 момчета да играем волейбол.Вече казах че с тях се сприятелихме.Излизахме заедно и извън тренировките и се забавлявахме много.С времето с един от тях станахме много близки.Казваше се Анхел.Беше много готин-висок с мусколесто тяло дълбоките сини очи и тъмна къса коса.Това не означаваше е не се пребирах отново на село,но и в града започна да ми допада особено когато времето ми минаваше с Анхел и момчетата..Един ден след тренировка господина дойде при нас и ни каза,че организира екскурзия само за отбора.Беше страхотно,щяхеме да си искараме страхотно.Естествено на приятелите ми не им допадна идеята че няма да се съберем същата седмица.А Иса знаеше че си падам по Анхел :
-Знам защо отиваш?
-Така ли?-ухилено попитах
-Да.За да си с Анхел.Поне земи му кажи и той май те харесва.По това което ми каза и как се държи съм убедена.Хайде оправи живота си.Влад вече го няма,Лусия също.
-Права си мила.Ще го направя.
Така дойде деня в който трябваше да заминем.Бяхме в страхотен хотел в един планински курорт.Стаята ми беше съседна с тази на Анхел.Аз бях с Кати(така се казваше едно от момичетата от отбора с която бехме близки).Вечерта имаше дискотека.Аз и Кати се приготвихме.Тя реши че трябва да ме гримира(ужас изглеждах като кукла барби а изобщо не обичах грим).На всичко отгоре ми сложи някъкви прилепнали дънки и блузка с деколте.Когато влязохме в дискотеката момчетата ахнаха.Никога не ме бяха виждали такава.Започнаха танците.По едно време Анхел ме дръпна за ръката и излязохме на въздух:
-Вале искам да ти кажа нещо-беше леко смутен
-Кажи какво има?
-Знам какво си преживяла и че те е страх да се влюбиш отново, но аз много те харесвам и бих искал да бъда с теб.Познаваш ме и знаеш какъв съм и че никога не бих те наранил-говореше бавно и спокойно
-Анхел виж аз одавна преживях болката и съм готова да опитам отново и с удоволствие ще приема да съм с теб.
В следващия миг заваля сняг.Навън стана бяло и толкова хубаво, а ние стояхме на балкона и се целувахме.
Когато се върнах на село и разказах на приятелите си те бяха много щастливи.Най-сетне и аз бях щастлива с момче което бях сигурна че ме обича.До преди година не бих помислила че ще мога да живея без Влад,но ето че сега живеех без него и бях щастлива.Колкото до Николас,той си остана сам.На кого ли не предлага но никое момиче не пожела да бъде с него! Живея без теб!
[[!]] Live without you [[!]]
Край!!!
Но все пак........там където учех работеше един човек който нарушаваше спокойствието ми............