For everything ^^
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Гласувайте за нас
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
Съобщение
Форума е нов! Моля, като се регистрирате, да влизате често. ЩЕ се добавят още теми! Мм и набираме модератори!
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
sweet_bitch
 
Dirty Little Liar.
 
~PaDnAл AнGeL~
 
my inspiration.
 
Lady_Mims
 
_eLi_
 
rozaLie
 
queen_m
 
Sunshine_Girl
 
gabolinno
 
Приятели на форума

Share | 
 

 Посрещане на слънцето {разказ}

Go down 
АвторСъобщение
~ Lovesick-cracked. <3

avatar

Брой мнения : 7
Join date : 07.08.2010

ПисанеЗаглавие: Посрещане на слънцето {разказ}   Съб Авг 07, 2010 2:47 am

Окей, престраших се да пусна един от разказите ми. Предупрежвавам ви обаче, че е сравнително мрачен и жесток. Малко е различен от обичайното ми творчество и се получи по-дълъг от плануваното, но хайде... Енджой!


Мракът обгръщаше запустелия град като плътна пелена. Беше тихо. Много, много тихо. Прозорците на сградите в добрите квартали светеха в жълто. Студът беше сковаващ. За да бъде картинката още по-зловеща, гъста мъгла се стелеше откъм гората и заплашваше да покрие улиците. Това накара малкото останали минувачи да забързат към домовете си.
Тя се изпъна като струна. От покрива на порутената кооперация имаше чудесна гледка към квартала. Най-лошият квартал в града, всъщност. Тук прозорци не светеха. Единствената слаба светлина идваше от уличините лапми или поне тези, които бяха оцелели. Но тъмнината не й пречеше, не. Зрението й беше перфектно, орлово, виждаше съвършено в нощта. Защтото тя беше хищник. Съвършеният хищник. Сетивата й долавяха всичко. Пое дълбоко възух... и замръзна. Дробовете й се напълниха с влудяващия аромат на прясна кръв. Толкова чиста, толкова сладка. Миризмата накара пожарът в гърлото й да пламне с опустошителна сила. Мислите й блокираха, мускулите й се стегнаха и тя скочи. За секунди се озова на земята, безшумна като сянка. Вече не чуваше нищо, освен влажното тупкане на уплашено сърчице. Не надушваше нищо, освен кръвта, пулсираща под тънката кожа. Не виждаше нищо, освен нейната плячка.
Малко момиченце, на около единадесет годинки стоеше на тротоара. Дългата й черна коса почти закриваше невинното личице. Огромните й очи гледаха уплашено.
- М-мамо? - промълви то, усещайки нечие присъствие.
Тя действаше светкавично. Мислите й бяха замъглени. Гърлото й гореше, пламъците я караха едвам да сдържа агонизиращите си писъци. Имаше нужда от кръвта... Но това беше дете. Невинно дете. Та нали децата бяха най-невинното нещо на този свят! Та момиченцето беше само с няколко години по-малко от нея! Хищническите инстинкти бяха по-силни от разума, жаждата не можеше да чака. Всичко се случи за секунди. Дългите зъби пробиха крехката кожа на врата й преди момиченцето да има време да мигне. Тъмната, гъста кръв се вливаше в гърлото й, потушаваше адските пламъци. Студените бели ръце се бяха вкопчили в крехкото тяло като в спасителен пояс. Но тя не можеше да сдържи риданието си. Когато кръвта свърши, бязжизненото телце тупна глухо. Тя падна на колене заедно с него. Сълзите мокреха страните й. Жаждата, стихнала замалко, сега избухна сякаш още по-силно. Вятърът й донесе нова миризма.
Тя отново замръзна. Жаждата и инстинктите й я подлудяваха, сега тя нямаше никакъв контрол върху тях. Миризмата беше неустоима. Тази кръв беше още по-вкусна, още по-привлекателна. Беше примесена с мъжественост...
- Кайла! Кайла! - извика притежателят на аромата.
Гласът прониза Дивайн. Този глас... Сълзите отново рукнаха, но тялото й се стегна, готово да се хвърли върху плячката.
Зад ъгъла се показа високо русо момче с атлетична фигура.
- Кайла! - изкрещя той и се затича към мъртвото момиченце. Падна на колене до нея и започна да я разтриса.
- Кайла... Кайла... - гласът му преливаше от мъка.
Тя направи плаха крачка. Гърлото й гореше, не можеше да се контролира.
- Дивайн?!
Зелените му очи я гледаха невярващо. Лицето му, изкривено от мъка, сега застина изненадано. Това лице, което тя беше виждала толкова много пъти насън. И тези очи, които някога я караха да забрави всичко... Гласът, който я успокояваше, когато е уплашена, който я развеселяваше, когато е тъжна.
- Арън... - простена тя.
Следващото нещо, което осъзна беше, че пие. Кръвта я изпълваше със сила, караше пламъците да угаснат. Не знаеше колко време й бе нужно, за да изпие цялата му кръв. Знаеше обаче, че остана още дълго време в мъртвото тяло на Арън, ридаейки. Не й пукаше, че някой може да я види. За момент й се стори, че мъката е по-силна и от жаждата й... Седя там още много време. Изведнъж обаче се изправи решително, избърса сълзите си и се запъти към гората. Небето започна да се прояснява и да изсветлява. Всичко стана с една идея по-светло. Тя бързаше, краката й едва-едва докосваха земята. Нямаше много време, за да излезе от града, но успя.
Слънцето обля града в светлина. Небето се беше прояснило и сега грееше в светлосиньо и оранжево. Най-ранобудните хора посрещнаха изгрева. Някои от тях тръгваха за работа, други за джогинг в парка. Всеки бе така погълнат от себе си и своето ежедневие, че малко от тях забелязаха тънкия лилав дим, носещ сладникав аромат, който се виеше откъм гората...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dirty Little Liar.
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 129
Join date : 11.05.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Посрещане на слънцето {разказ}   Чет Авг 12, 2010 2:42 pm

Извинявай, че изтрих темата ти за коментари, но щом е разказ, няма нужда от такава! Нека всички да изказват мнението си тук.

_________________
By: Cvettie
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://beautiful-zone.forummotion.com
 
Посрещане на слънцето {разказ}
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Пирамидите в Босна
» Почти обикновени (разказ)
» Слънцето на Салерно

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Beautiful Zone  :: Творческа зона :: Лично творчество-
Идете на: